Агресията в училище може да се проявява по различни начини – физически, вербално, психически или чрез социално изключване. Тя засяга както учениците, които я преживяват, така и цялата училищна среда, като създава напрежение и страх. Физическата агресия включва удари, блъскане или спъване, а вербалната – обиди, подигравки и заплахи. Психическата агресия се проявява чрез манипулации, изолация или подценяване, а кибертормозът – чрез обиди и подигравки в социалните мрежи. Жертвите на агресия често се чувстват несигурни, тъжни или изолирани, имат проблеми с концентрацията и успеваемостта в училище. Важно е да знаеш, че не си сам/а и имаш право на защита. Подаването на сигнал на учител, родител или доверен възрастен е първата стъпка към безопасна среда. Училището трябва да бъде място за учене и приятелства, където всеки се чувства защитен и уважаван.
Насилие е, когато някой наранява теб или друго дете – с действия или думи. То може да бъде:
Физическо насилие – удрят те, блъскат, щипят, спъват или причиняват болка.
Психическо насилие – когато някой постоянно те обижда, подценява, плаши, подиграва се или те изолира.
Сексуално насилие – когато някой те въвлича в нещо със сексуален характер, което не разбираш или не можеш да решиш сам/а.
Пренебрегване – когато възрастен, който трябва да се грижи за теб, не ти осигурява храна, дом, образование, грижа за здравето или сигурност.
Насилието може да идва от възрастен към теб, от друг ученик или дори от дете към възрастен.
Тормозът е специален вид насилие, който обикновено се случва между ученици.
Той има три основни признака:
Някой нарочно те наранява или унижава.
Използва сила или власт, за да те контролира.
Прави го многократно, а не само веднъж.
Примери за тормоз:
Физически тормоз – удрят, блъскат, спъват или чупят вещите ти.
Психически тормоз – обиди, подигравки, измисляне на прякори, заплахи, изключване от игри или групи, разпространяване на слухове.
Сексуален тормоз – нежелани думи, шеги или действия със сексуален характер.
Кибертормоз – подигравки, обиди или разпространяване на снимки/видеа за теб в интернет и социалните мрежи.
Как да различиш игра от тормоз?
Ако се бутате или шегувате и всички се смеят и си разменят ролите – това е игра.
Ако се чувстваш тъжен/а, притеснен/а или не искаш да участваш, а другото дете продължава да те закача – това вече е тормоз.
Ако искаш подигравките да спрат, но другите не спират – това е тормоз.
Може да забележиш, че:
Имаш синини или други следи по тялото.
Ставаш по-затворен/а, тъжен/а или агресивен/на.
Пропускаш училище или часове.
Избягваш приятели или общи игри.
Имаш проблеми със съня, здравето или успеха в училище.
Често се чувстваш виновен/а или мислиш, че „заслужаваш“ лошото отношение.
Важно е да знаеш: имаш право да бъдеш защитен/а от насилие и тормоз! Ако виждаш или преживяваш такова нещо, кажи на учител, родител или друг възрастен, на когото вярваш.
Често имаш синини, драскотини или следи от удари, които не можеш да обясниш ясно.
Давате странни или объркани обяснения за нараняванията.
Поведението ти се променя – можеш да станеш нервен/на, агресивен/на или точно обратното – прекалено тих/а и затворен/а.
Започваш да мислиш, че си „лош/а“ и заслужаваш лошите неща.
Позволяваш на другите да правят с теб каквото искат.
Често ти прилошава, боли те глава или стомах, чувстваш се уморен/а.
Успехът ти в училище пада и може да започнеш да бягаш от часове.
Спираш да общуваш с приятели, изолираш се и не искаш да играеш.
Може да станеш агресивен/на, да търсиш внимание, да не слушаш или дори да се нараняваш.
Избухваш неочаквано без видима причина.
Криеш се или бягаш от вкъщи или училище.
Загубваш доверие в хората и самочувствието ти пада.
Започваш да пренебрегваш себе си – носиш едни и същи дрехи, не се решаваш или не се грижиш за външния си вид.
Често казваш, че те боли корем или глава, имаш кошмари или трудно спиш.
Показваш неподходящо за възрастта сексуално поведение.
Променяш начина, по който използваш интернет или социалните мрежи – избягваш телефона или прекарваш прекалено много време онлайн и си разстроен/а.
Ако забележиш някой от тези признаци у себе си или у друг ученик, важно е веднага да кажеш на учител, родител или друг възрастен, на когото вярваш.
Започва да пренебрегва себе си – носи едни и същи дрехи, не се реши или не се грижи за външния си вид.
Често казва, че го боли корем или глава, сънува кошмари или не може да спи добре.
Може да показва неподходящо за възрастта сексуално поведение – използва думи или действия, които не са характерни за дете.
Променя начина, по който ползва интернет или социални мрежи – например внезапно започва да избягва телефона или точно обратното – прекарва прекалено много време онлайн и изглежда разстроено.
Ако забележим такива признаци у себе си или у друг ученик, е важно да кажем на учител, родител или друг възрастен, на когото вярваме.